Неувереност в себе си, недоверие към света, какво да правим?
Всяко дете преживява възрастови кризи. А от това как ще преживее всяка следваща криза зависи целият му живот по-нататък.
Във всяка възраст кризите са специфични и когато премине успешно през тях, детето придобива някой нов навик, който му е нужен в живота. Нека започнем разбора от самото начало.
Абонирайте се за полезно съдържание: *
Доверие-недоверие.
Ето че вашето дете идва на света. Девет месеца е живяло уютно в майчината утроба, където потребностите му автоматично са били удовлетворявани, където е било топло, вкусно, спокойно и безопасно. А сега е толкова малко и безпомощно, то започва да живее отделен живот, но е напълно зависимо от майка си.
Детето тепърва се учи да контактува с околния свят. В този период майката е за него същият този свят, който осигурява оцеляването му, потребностите му, дава му усещане за защита и топлина.
През първата година от живота си всяко бебе се нуждае от телесен контакт с мама и колкото по-често тя го носи на ръце, толкова по-спокойно е то. Бебето усеща топлината на нейното тяло, мириса, дишането, сърцебиенето, гласа и разбира: аз съм в безопасност.
Степента на доверие, с което се изпълва детето – към околния свят, към другите хора и към самите себе си до голяма степен зависи от грижата към него. Когато новороденото получава всичко, което иска, потребностите му се удовлетворяват бързо, никога не чувства неразположение, ако то е приспивано и милвано, с него си играят и разговарят, тогава усеща, че светът като цяло е уютно място, а хората са едни отзивчиви и услужливи същества. Всичко това води до изграждане на едно базово доверие.
Децата, у които е изградено такова базово доверие, по-лесно се адаптират в колектив, по-бързо се включват в групова дейност и усвояват нови навици и умения, по-леко преживяват усложненията. И разбира се, по-лесно преживяват възрастовите кризи.
Ако детето обаче не получава нужните грижи, изпълнени с любов, у него се изработва недоверие – боязливост и подозрителност към света като цяло, към хората, и това недоверие то носи със себе си в следващите етапи от своето развитие.
Такива деца се сблъскват с трудности при общуване с връстниците си, тежко преживяват караници, конфликти, страхуват се да опитват нови неща, понеже не вярват в себе си, трудно се адаптират в детската градина, в училище. Всички следващи кризи и травми се наслагват върху изграденото вече недоверие и на детето му става по-трудно да ги преодолява. В тези случаи то може да се затвори в себе си, да се откаже да опита нещо ново.
Трябва да подчертаем обаче, че въпросът за това кое ще надделее не е решен веднъж и завинаги през първата година от живота. Той възниква наново във всеки следващ етап от развитието на детето. Това едновременно дава надежда, но също така може да бъде опасно. Дете, което навлиза предпазливо в училищния живот, може постепенно да се изпълни с доверие към някоя учителка, ако тя не допуска несправедливост спрямо учениците. И така то ще преодолее първоначалната недоверчивост. В същото време дете, у което от ранна възраст е изграден доверчив подход към живота, би могло в следващите етапи от развитието си да изпита недоверие към него, ако, да речем, при развод на родителите в семейството се създаде обстановка на взаимни обвинения и скандали.
Благоприятното решение на този конфликт е надеждата.
Какво да се прави обаче, ако вашето дете е формирало недоверие след първата година от живота си?! Как да му помогнете да преодолее неувереността и да изградите опит в доверието му към света и към себе си?
1. Търпение. Вие трябва да осъзнавате, че процесът на формиране на доверие е доста бавен. Ненапразно природата е заложила за изграждането му една година от активното развитие на детето. Така че въоръжете се с търпение.
2. Ненамеса. Много е важно да не се намесвате непрекъснато в това, което прави вашето дете, в начина, по който то опознава света и установява контакт. Всяка, дори и най-малката крачка от негова страна е нов опит, който постепенно му помага да изгради увереност в себе си и в собствените си сили.
3. Безусловна подкрепа. Винаги подкрепяйте вашето дете, дори когато греши, когато прави всичко не така, както трябва или пък прави нещо напук. За да може в бъдеще, когато порасне, да се научи да търси опора в себе си, трябва да получава подкрепа от възрастни, които са важни за него (мама, татко, баба…)
4. Прегръдки и докосване. Бъдете щедри на телесен контакт. Прегръщайте детето не само, когато му е лошо, тъжно, страшно, но и когато му е добре и то е радостно и весело. Прегръдките на несловесно ниво показват на детето, че то е прието и обичано.
5. Бъдете пример за вашето дете. Децата много повече вярват на нашите действия, а не толкова на думите. Ако докато сте заедно с детето, се държите като човек, който не се страхува да опитва, да се доближава, да се запознава с други, да прави грешки, да изразява себе си, тогава и детето след време ще следва вашите модели на поведение.