Важна книга на Юлия Гипенрейтер за това как да общуваме с детето.
Юлия Гипенрейтер е професор от Московския държавен университет, доктор на психологическите науки и автор на учебници по психология.
„Възпитаването на едно дете в никакъв случай не е дресура. Родителите не съществуват, за да изработват у децата си условни рефлекси” – такава е основната мисъл в книгата.
За да расте детето и да се развива пълноценно, родителите трябва да го приемат безусловно. Повечето майки и бащи отговарят на това: „Как да го прегръщам, когато още не си е научил уроците? Първо дисциплината. Иначе ще го разглезя”. Важно е да се разбере, че на първо място идват добрите взаимоотношения и само върху тях може да се гради и дисциплина. Ето един пример. Представете си своя най-добър приятел. Как му се усмихвате, когато го срещнете, как му се радвате. Едва ли, когато се видите, веднага започвате да го критикувате, наставлявате и да му давате оценки. Защо тогава постъпвате така със собственото си дете?
Критиката.
От всеки процес на учене детето получава четири изгоди:
Знания
Трениране на умението да се учи
Емоционален отпечатък (справих се/не се справих)
Взаимоотношения с родителите
За детето първата и най-очевидна изгода – „получените знания” – е най-малко ценна. Често детето така се увлича от процеса, че започва да прави грешки! Опитайте се да не го критикувате. Просто проявете искрен интерес към заниманието му и тогава взаимното ви уважение и приемане ще се засили. Освен това възрастният не бива да се намесва, ако детето е заето с работата си и не моли за помощ. По този начин родителят съобщава: ти ще се справиш, имаш достатъчно сили за това. А това е невероятно важно за по-нататъшното развитие на вашето дете. След години то ще стане успешен възрастен човек, който ще вярва в себе си и в способностите си. Затова се запасете с търпение и мъдрост и помогнете на детето си да сформира адекватна самооценка. Семената на големите победи се засяват именно в детството.
Самостоятелността.
Детето чудесно може да се справи с определен брой задачи, които са по силите на малчуган на неговата възраст. Направете списък на такива задачи. Опитайте се никога да не се намесвате, когато то се занимава с тях. Може даже да го оставите насаме в стаята, защото детето ви не бива да се чувства като опитно зайче, което постоянно наблюдават. Присъствието ви може да предизвика у него страх от негативна оценка на заниманията му. По-късно ще отсеете особено досадните му грешки и в спокойна обстановка ще поговорите с него как бихте могли да ги поправите. Ако детето поиска помощ – помогнете му. Това правило е свързано с психологическия закон „зона на най-непосредствено развитие на детето”, открит от Л.С. Виготски.
Утре детето само ще прави това, което днес е правило с мама. И то точно затова, защото му е помагала майката.
Спомнете си как сте учили детето да кара велосипед. В началото се налага да правите почти всичко вместо него, да ръководите всяко негово действие, непрекъснато да го окуражавате и да му напомняте как правилно се кара колело. След известно време детето вече върти педалите и направлява кормилото, а за вас остава само лекичко да подкрепяте седалката на велосипеда. Накрая пускате детето, което вече отлично поддържа равновесие и самó управлява колелото.
Научете се да слушате детето си.
Нерядко проблемите на детето са свързани с неговите чувства. Всеки родител трябва да овладее техниката на активното слушане. По време на такива разговори непременно гледайте детето и не позволявайте на нищо да ви разсейва. Недейте да задавате въпроси – просто повтаряйте в утвърдителна форма онова, което току-що ви е казало детето. Правете пауза, преди да кажете нещо. В края на разказа му непременно обозначете какво е чувството на детето. Ето една примерна схема на диалог, подпомогнат от техниката за активно слушане:
– Повече няма да дружа с Борис!
– Не искаш повече да си приятел с него (повторение на чутото).
– Да, не искам!
– Обидил си му се (обозначаване на чувството).
По време на такива разговори детето започва да разбира по-добре самото себе си или възникналите затруднения с приятелите си и при това свиква леко и самостоятелно да решава своите проблеми. Не бива обаче да използвате техниката за активно слушане, за да подчините детето на собствената си воля. Тя е само начин да покажете, че го приемате безусловно.
Желателно е родителите да изразяват гласно чувствата си чрез „Аз-съобщения”, защото точно те позволяват на възрастния да изкаже своята гледна точка и преживяванията си, предизвикани от случващото се, докато детето, на базата на чутото, може да си направи изводи и да вземе самостоятелно решение.
Да поговорим за вредните навици на самите родители
Директивните заповеди от рода на „престани”, „измий”, „подреди” и „млъкни” не само не решават задачите, които поставяме на детето, но и водят до това, че то започва да се чувства обезправено и подчинено на чуждата воля. То разбира, че чувствата му не интересуват никого, че на вас не ви пука за тях. Децата бързо свикват с наказанията и ограниченията. Скоро заплахите ви ще престанат да действат, а отношенията ви съвсем ще охладнеят и между вас ще зейне непреодолима пропаст.
„Длъжна си да направиш…”, „трябва да бъдеш…” и други морализиращи фрази като тези предизвикват протести и чувство за вина, а детето усеща натиска на авторитета на възрастния. Логичните обосновки, забележки и доводи от рода на „време е вече да разбереш това” или „колко пъти съм ти казвала, че…” провокират у детето желанието да ви се озъби, да протестира, и в крайна сметка довеждат до психологическа глухота.
Точно такъв ефект имат и обидите, присмехът и иронията към детето. Това, че ще го наречете „глупачка”, „мързеливец”, „идиот” или „тъпанар” не го стимулира да се развива, а обратно – предизвиква обида и включва вътрешните му механизми за психологическа защита. Та нали, щом най-важният възрастен в живота на детето го унижава, обижда, обезценява или му се присмива, то доверието на малкия към останалите и към целия свят ще бъде подкопано.
С похвалите към детето също трябва да се внимава, защото в тях се съдържа оценка. По-добре акцентирайте върху чувствата и преживяванията си, предизвикани от случилото се: „Толкова се радвам, че ти…”, „Гордея се с теб…”, „Толкова ми стана приятно да видя, че ти…”, вместо „Браво” или „Умница”.
Как да разрешаваме конфликтите
Съществува една много добра и ефективна техника:
Вникнете в същността на конфликтната ситуация с помощта на активно слушане. Назовете желанието си с помощта на „Аз-съобщения”.
Заедно измислете варианти на решения.
Изберете този, който устройва всички.
След това решете какво ще правите и пристъпете към действия. Такива преговори отнемат известно време, но крясъците, споровете или скандалите със сигурност ще бъдат безполезни, да не говорим колко енергия ще ви загубят.
За дисциплината и послушанието ще научите повече от следващата статия.