Всички приказки завършват с израза „и те заживели дълго и щастливо…“ Но така ли е в реалния живот? Достатъчно ли е само да срещнем човека и да се влюбим в него?
Интересен парадокс: според статистиката – най-здравите връзки са тези, които се създават между хора, които нямат силна сексуална страст от самото начало на отношенията им. Понеже сексуалната страст – това е спътник на влюбването, което е само по себе си просто хормонална история. Когато сте влюбени, във вашето тяло активно се изработват: допамин, кортизол, адреналин, тестостерон, фенилетиламини и други хормони и невротрасмитери, заради които ви се иска да правите секс с човека, в когото сте се влюбили. Но същите хормони изключват рационалното мислене и това е страничният им ефект. На човек в подобно състояние му става твърде сложно да взима рационално преценени и адекватни решения. Влюбването трае от 6 месеца до 2 години и рано или късно приключва, хормоните влизат в нормални нива и хората намират себе си във връзки с някого, който изобщо не им пасва. Просто заради нивата на хормоните те не са го забелязвали. Разбира се, има го и не големия процент на онези, които са успели да уцелят горе-долу подходящ партньор и тогава те се озовават в окситоциновата фаза на връзката, в която на място на страстта идва нежност и привързаност.
Всека една от тези фази има своя биологичен смисъл. Първата фаза (влюбване) с високи нива на допамин и тестостерон ни трябва, за да направим бебе, втората (окситоцинова) за да го отгледаме заедно до 5-7 годишна възраст. И точно заради тази динамика ние се водим серийно-моногамни животинки (висши примати). Което означава че сме склонни за кратък период от време да бъдем моногамни.