Доста често в практиката на всеки психолог или психотерапевт родителите се обръщат с молба да помогне и да направи нещо с детето: „Помогнете ни, детето ни е проблемно“, „Направете нещо с него!“, „Моята дъщеря е просто неуправляема, помогнете!“, „По-трудно дете не съм срещала, моля Ви, направете нещо“. Във всички тези случаи родителите снемат от себе си отговорността за случващото се с тяхното дете, като я прехвърлят върху психолога и очакват резултати в сравнително кратък срок. Възможно ли е да се работи с детето извън контекста на неговото семейство? Разбира се, че не – та децата са плодове на семейството, в което живеят. Има ли проблемни деца? Моят отговор е: по-скоро НЯМА.
Има проблемни родители, трудности в отношенията и патологични семейни сценарии. Детето е само отражение на онова, което се случва в семейството. В детето се отразява всичко: личностни проблеми на родителите, съпружески, детско-родителски взаимоотношения, противоречия и конфликти. Реакцията на детето най-често се изразява в неуправляемо и неконтролируемо поведение. Понякога тези прояви могат напълно да се отстранят или поне да се смекчат. За това биха спомогнали преди всичко положителни промени в семейните отношения и работа с вътреличностните проблеми на самите родители. Но това се случва доста рядко, тъй като родителите са склонни по-скоро да дадат детето в ръцете на психолога, отколкото самите те да започнат да се променят или да ходят на семейна терапия.
Най-трудното нещо е да признаеш собствените си недостатъци, проблеми и трудности, да тръгнеш по пътя на промените и да рискуваш да се сблъскаш със своето несъвършенство. Много по-лесно е да изискваш и да настояваш, че психологът е длъжен да промени детето ти – та ти си го довел и си платил за сеанса. А така наречените „трудни“ деца всъщност се нуждаят просто от здраво обкръжение.
Абонирайте се за полезно съдържание: *
Ето няколко примера за семейни сценарии, водещи до проблеми с децата:
„Тревожни“ или неспокойни родители.
При такива родители всяка мисъл за детето е пронизана от тревога. „Може да го обидят”, „Може да се разболее”, „Може да се държат лошо с него”, „Може да се уплаши”. И най-интересното е, че детето сякаш се смирява с неизбежността и реализира страховете на родителите – него го обиждат, то се разболява, с него се държат лошо, то се страхува… Най-страшно като последствие е опасението, че детето няма да се справи с нещо без помощта на родителя. Родителите помагат и помагат, а детето не само не се научава на нови неща и на самостоятелност, но се и убеждава в собствената си безпомощност.
„Щедри“ или купуващи всичко родители. Отдавна е известно, че парите са се превърнали в нещо като еквивалент на любовта. Особено, ако родителите не разполагат с време, което да отделят на детето си. Тогава абсолютно логично за тях е да се откупят от децата с подаръци, с най-добрите и най-скъпите вещи. „На моето дете нищо не трябва да му липсва!“ – такъв е житейският девиз на такива родители. И това се случва не само в заможните семейства – напротив, този сценарий е характерен за семейства със средни или под средните доходи. Пълно е с примери, когато мама вместо да купи нещо необходимо, харчи всички пари за детето, като му създава по този начин илюзията, че само да поиска нещо и то ще стане от само себе си. Такива родители винаги подменят понятието „да обичаш“ с понятието „да купиш“. Вместо да обърнат внимание на детето, да го дарят със своето внимание, да го наградят със своята любов, да му дадат топлина и ласка, те купуват по-скъпа играчка, плащат за най-скъпата детска градина или училище, наемат най-професионалната бавачка (гувернантка) с 5 висши образования. Може да се купят и още неща – частни уроци, лекар, психолог. По този начин се откупват от детето си с идеята, че ето, сега с моето дете ще се заемат професионалисти, а аз ще мога да продължа да печеля пари. Детето расте, скоро ще трябва да му осигурим висше образование в най-добрия университет в страната, а може и в чужбина, да му купим апартамент, кола. Само така ще можем да му демонстрираме своята любов и да го направим щастливо.
„Идеалните“ родители или перфекционистите.
„Ти трябва да бъдеш най-добър от всички!“ – ето това е техният девиз. Такива родители обикновено имат по две висши, допълнени с куп сертификати и дипломи от най-различни специализации и семинари. Те се стремят да дадат на детето най-доброто, разбира се, по тяхно мнение, – мнението на детето обикновено изобщо не се отчита. Дават детето в най-добрата, както те смятат, детска градина, с 15 допълнителни занятия, 4 чужди езика и задълбочено изучаване на математика. Училището ще бъде избрано на същия принцип, и не е важно какви ще бъдат жертвите за постигане на набелязаната цел. Освен това детето трябва да учи само за най-висока оценка, че нали след училище трябва да постъпи в Харвард или Станфорд. Така че никакви разходки, приятелчета и свободно време. Учене и пак учене. Освен всичко друго такива родители се опитват чрез детето да реализират онова, което самите те са искали да постигнат: да завършат Оксфорд, да защитят докторска степен. И не е важно иска ли детето им това или не.
Родители „неудачници“ или лузъри
Колкото и парадоксално да звучи, тези родители на пръв поглед са постигнали много, но все още при тях се усещат нереализирани желания, невъплътени мечти, непостигнати цели. Професионален спорт, музикална консерватория, кариера на топ-модел – всичко това някога са искали самите родители, но поради мързел, липса на мотивация или други причини така и не са го направили. Така че сега децата просто са длъжни да реализират мечтите им. И няма значение, че на детето не му се отдава музиката или не го влече физиката, че наднорменото тегло и особеностите на фигурата не съответстват на каноните на подиума – цялото свободно време ще бъде инвестирано в постигане на натрапената на детето мечта. То ще трябва да забрави за хобита, безделие и срещи с приятели, защото може да не успее да реализира онова, което родителите не са успели да осъществят, а това е просто недопустимо. В такива семейства често се наблюдават неврози, психосоматични заболявания, но всичко това са дреболии в сравнение с постигането на мечтата, макар да не е твоята собствена.
„Уморени” родители. Такива родители са уморени още преди да им се роди дете. Въоръжени с илюзии за това какъв трябва да бъде семейният живот, как трябва да растат и как трябва да се държат децата, те се сблъскват с реалности, които са далеч от очакванията им. В резултат губят интерес към съпружеския живот и към възпитанието на децата. От тях често може да чуете такива фрази като: „Не шуми!”, „Не скачай!”, „Не пречи!”, „Не прави това!”, „Колко си ми омръзнал!”, „Уморих се от теб!”. А най-страшното за детето е безразличието на родителя. И за да привлече вниманието, то започва да се държи хулигански, готово е на всичко, дори да бъде наказано, нахокано, само да получи най-ценното, което му се полага по рождение – ВНИМАНИЕ!
Това са най-често срещаните сценарии, макар че този списък може да бъде продължен още и още. Така че преди да водите детето си на психолог с цел да го поправят или подобрят, обърнете внимание на това как изграждате комуникацията си с него, доколко сте внимателни към него и неговите потребности и най-важното – готови ли сте вие самите да се промените.
Идеални семейства, родители и деца, разбира се, няма, но всички ние можем да бъдем по-открити към контакти и промени и тогава дори трудните деца ще престанат да бъдат такива.