Насилието може да протича тихо или с бурни изблици. Методично и непрекъснато или на периоди.
Класическият цикъл изглежда по следния начин:
- Нарастване на напрежението. Зачестяват заяжданията, забележките, обидите, караниците и манипулациите. Опитите на жертвата да се нагоди по тях нищо не променят.
- Изблици на вербална агресия. Викове, обиждания, псувни. Хвърляне на предмети. Понякога физическо или сексуално насилие.
- Примирие. Жертвата е уплашена, потисната, объркана. Агресорът е разтоварил напрежението, затвърдил е своята власт. Тази фаза я наричат „меден месец“. Агресорът може да се признае в любов, да съжали за своето държание или да се държи сякаш нищо не е станало. Важно е, че насилието в тази фаза изчезва.
- Период на относително спокойствие. За жертвата насилието е останало в миналото, за агресора вече няма заплаха, че жертвата може да си тръгне. След кратък период на спокойствие идва нов период на нарастване на напрежението, насилие и цикълът се повтаря.
Общи признаци на насилие:
- Когато ви се сърдят, без да сте направили нещо лошо, вие търсите грешка в себе си, опитвате се да се нагодите, подбирате думи за да избегнете агресията.
- Вие го каните към честен разговор, искате да разберете какво става и да се договорите за в бъдеще. Но агресорът не иска, ядосва се, обвинява ви. Дори ако сте успели да поговорите, си оставате с усещане за самота и неразбраност.
- Държанието на партньора ви не ви е приятно, но вие не го спирате директно: стига толкова. А обратно – опитвате да не забелязвате нападките, не му противоречите, за да не влошите ситуацията.
- Разговори за важните неща не се подкрепят, общуването става формално, безинтересно. Вие сам(а) се опитвате да разберете защо всичко е толкова зле. Чувството на обида, обърканост и безсилие стават постоянни.
- Усещане за нещо лошо, възприятието на реалността се размива. Усещате себе си объркан(а). Мислите ви постоянно се въртят в кръг: може би наистина имам вина?! Липса на самоуважение. Възприемате себе си недостатъчно ценна (ценен). Възниква желание да се оправдавате и да се обяснявате.
Понеже страда доверието в собствената преценка за реалноста, а границите се размиват, важно е да имате ориентири за това как изглеждат здравословните отношения.