Кой родител обаче не мечтае за послушно дете?!
По традиция на послушанието се обръща голямо внимание. Често пъти то даже е мерило за качеството на възпитанието. И, което е дори по-лошо, на това какъв родител сте! Но така ли е наистина?
В психотерапевтичната си практика аз нито веднъж не съм се сблъсквала със случай, в който родителите да са ми довели детето си с думите: „Вече не знаем какво да правим, детето ни е просто прекалено послушно”. Обикновено идват и казват: „Направете нещо с него (или нея). Изобщо не ни слуша”.
И въпреки че всички родители искат децата им да ги слушат безпрекословно, това не е норма, а по-скоро наопаки, говори за сериозни проблеми с детето. Нещо повече – пълното послушание води до сериозни последствия в бъдеще.
• Такова дете свиква да го ръководят и не проявява лична инициатива. В зряла възраст това води до неспособността му да заема ръководни постове, да бъде лидер и да управлява други хора. Поведенческият модел, в който всичко се решава вместо него, се укрепва и по-късно не му позволява да взема решения самостоятелно.
Какво да правим? Да оставяме на детето си право на избор. Може би грешен, но негов собствен. Да, зная, че това не е лесно. Нали ние, възрастните, знаем по-добре какво, кога и как трябва да се прави. Този опит обаче е много ценен за детето. Започнете с нещо малко – нека то самó реши какво да яде, на какво да си играе, какво да си облече… После започнете да разширявате спектъра на възможните избори. И не забравяйте да подкрепяте решенията му – детето трябва да разбере, че инициативата не се наказва.
• То става податливо на чуждо влияние. От тригодишна възраст детето вече напълно осъзнава своите потребности и желания. Започва да се учи да ги задоволява и отстоява. Точно в този период детето най-често отговаря с „не”. Ако отказът му се натъква на постоянен и безкомпромисен отпор от страна на възрастния, то просто се отучва да отстоява интересите и независимостта си. Днес от родителя, а по-късно и от околните. Прекалено послушните деца се затрудняват да казват „не”. Трудно им е да настояват за своето.
Какво да правим? Бъдете чувствителни към желанията и нуждите на детето си. Поощрявайте го да ги изразява. Уважавайте избора му, дори и той да не ви харесва. Разрешете на детето да бъде непослушно и го обградете с подкрепа и обич.
• Ниска самооценка. Послушанието и покорството вървят ръка за ръка с ниската самооценка и липсата на вяра в себе си. Такива деца смятат себе си за „лоши” и послушанието им е всъщност начин да получат положителна оценка от родителите и да заслужат обичта им.
Какво да правим? Огромна грешка е, когато обичта на родителите зависи от поведението на детето. Такива деца се научават да бъдат удобни. Започват силно да зависят от одобрението и положителната оценка на своите действия. Тази тема е по-подробно разгледана в курса на Мадлен Алгафари „Родителските грешки през първите 7 години”.
• Болнавост. Много послушните деца по данни на учени са по-уязвими към инфекциозните заболявания. Липсата на външен израз на недоволство при детето не означава, че то не изпитва такова. А постоянното потискане на негативните емоции се отразява зле на функциите на имунната система.
Какво да правим? Позволете на детето си да изразява своето недоволство. То изобщо не е длъжно непрекъснато да бъде във възторг от вашите нареждания и указания. Започнете да спортувате – редовният спорт се отразява положително на емоционално-волевата сфера при децата. Разбира се, без фанатизъм и постоянни указания от ваша страна.
• Хиперкомпенсация. Нерядко хората, които в детството си са били лишавани от самостоятелност и право на избор, с израстването губят контрол, разхайтват се и се превръщат в трудни юноши. Всичко това допълнително се усложнява от податливостта им към чуждото влияние и от зависимостта им от положителната оценка на другите – в случая обаче не на родителите.
Какво да правим? Детето трябва да има свое „пространство за свобода”. Сфери, в които самото то да взема решенията. И с възрастта това пространство трябва да се разширява. А родителите трябва да подкрепят децата си дори тогава, когато това никак няма да е лесно.
Нормално е детето да има свои собствени желания и потребности; за сметка на това съвсем не е нормално то безпрекословно да се подчинява на всички нареждания. Послушанието не бива да се превръща в цел на възпитанието. Целта ви може да бъде да възпитате щастливо и здраво дете, което ще порасне и ще се превърне в щастлив възрастен. Самостоятелността, умението да отстояваш своето, вярата в собствените сили – всичко това става невъзможно без протест, конфликти и непослушание.