Днес е много модерно да работим активно и усилено върху развитието на децата си. Съществуват много училища, програми и курсове за развиването на гении, като се започва още от пеленките. И, разбира се, огромен брой майки усърдно водят децата си на подобни занятия. В съвременното нарцистично общество е прието да се съизмерваме според постигнатите резултати. „Пък моят син вече чете на 3 годинки”, „А моята дъщеря учи стихотворения наизуст на две”. В крайна сметка родителите, чиито деца не се отличават с подобни умения, започват да се чувстват като неудачници и нереализирани. Вследствие на това те започват да трупат раздразнение към детето, тъй като то не се е превърнало в обект на престиж и гордост за тях. Майките и бащите изпитват срам заради своята нереализираност. Понякога даже и отчаяние. И, което е най-ужасно, губят вяра в собственото си дете – „тя не ми е от надарените”.
Всичко, описано по-горе, спира развитието на детския интелект.
Всъщност, децата са така устроени, че ако базовите им нужди са задоволени – сити са, наспали са се и не са болни, те автоматично започват своята изследователска дейност. Не са необходими специални методики, за да поиска детето да знае всичко – просто трябва да му бъде интересно и да не го е страх. А него не го е страх, когато всичко с родителите му е наред. Когато го обичат, когато са до него, когато за тях то е добро дете.
Когато детето е самотно, отхвърлено и недолюбвано, когато се страхува от гнева на родителите или от разочарованието им, то не може да се развива. В такива условия силите на детската психика отиват за справянето с тревогата му, свързана с привързаността и страха от оценка или от отхвърляне. Както казват психолозите: афектът блокира интелекта.
Когато детето е спокойно за взаимоотношенията си с родителите, то веднага минава на режим опознаване на света.
За потвърждаването на тази теза бе проведен един експеримент. Майки с деца на предучилищна възраст били поканени в кабинета на психолог. Той бил пълен с игри, развиващи интелекта, и с непознати и интересни приспособления. Психологът канел майките и децата да влязат и веднага, позовавайки се на неотложни дела, им казвал, че му се налага да излезе за няколко минути, след което ги оставял сами. Преди да си тръгне, уточнявал: „Чувствайте се като у дома си”. След това отивал в съседната стая, където имало прозорец-огледало, през който психологът наблюдавал действията на майката и детето. Оказало се, че съществуват четири основни типа поведение:
* Строга майка, която се карала на детето и му забранявала да пипа вещите в кабинета. Тогава и двамата седели неподвижно и чакали психолога.
* Майката се зачитала в книга или списание и се затваряла в себе си, а детето, набирайки смелост, започвало да изучава непознатите неща в кабинета.
* Майката започвала да показва играчките една по една на детето и да му обяснява как се играе с тях.
* Майката, забравяйки за детето, започвала любопитно сама да изследва вещите и да си играе, опитвайки се да разбере кое какво е и за какво служи. Детето, като наблюдавало майка си, също започвало да взима играчките и да ги разглежда.
След това психологът се връщал в кабинета и провеждал редица изследвания, като тествал нивото на познавателна активност у децата. Как мислите, коя група дала най-високите показатели?
Най-високи показатели имали децата на любознателните майки от четвъртата група. Децата подражавали на майките си, виждали, че те увлечено изследват нещо, чувствали се спокойни и сами започвали активно да опознават света.
След тях се наредили децата на майките от втората група – онези, които четяли и не давали пример на децата си, но им обезпечавали нужната безопасност и природата вземала своето.
Децата, на които забранявали да играят, и тези, които били ръководени, се справили много по-зле.
Ако детето се чувства спокойно, ако усеща, че е обичано и в безопасност, ако родителите му работят нещо интересно, което с увлечение обсъждат в свободното си време, ако светът около детето е интересен и разнообразен, то няма смисъл да се опитвате усърдно да развивате нещо у чедото си. Природната му потребност да се учи ще се прояви сама.
Познавателната активност не търпи продължителен и силен стрес. Ако на детето му е зле, страх го е, самотно е, ядосано е, то няма да му бъде и до нови знания. „Развитието започва от точката на покой.”
Следователно, за да се развива добре детето и за да се увеличават познавателните му способности, са му нужни: обичта на родителите, добрата атмосфера у дома, чувството за безопасност, доверието, както и да не го насилват, да не му забраняват и да не го ръководят непрекъснато.
По материали от книгата на Людмила Петрановска „Тайната опора: привързаността в живота на детето”.