На всеки родител му се иска неговото дете да порасне щастливо, да се реализира, да намери мястото си в живота и да създаде едно добро семейство. Няма какво да го обсъждаме. Какво обаче правим самите ние, за да постигнем тази цел? Даваме морални и нравствени ориентири, предлагаме примери, опитваме се да предпазим детето си от грешки, съветваме го. Всичко това, разбира се, е чудесно, но е доста далеч от истинската помощ.
Още от самото си раждане детето започва активно да опознава света – обучава се, попива модели на поведение и ги изпробва. Точно затова е много важно моделите, които вижда, които възприема като най-правилни, да бъдат максимално здравословни.
Детското възпитание започва от семейството – струва ми се, никой не би оспорил това. Родителите, бидейки обектите, към които детето изпитва най-силно доверие, се превръщат за него в примери за подражание. Точно затова, ако искате детето ви да си изгради щастливи семейни взаимоотношения, когато порасне, трябва да се погрижите да му помогнете още от мига, когато се появи в семейството ви.
Децата много тънко усещат атмосферата у дома и чувстват кога възникват конфликти. Можете да се усмихвате колкото си искате, можете да разправяте, че всичко е наред, но детето усеща, че нещо не е както трябва. Нека разгледаме няколко типични варианта:
* Много често, в опитите си да скрият трудностите и конфликтите във връзката си, родителите разиграват пиесата „Щастливото семейство”, мъчейки се да предпазят чедото си от „жестоката реалност на този свят”. Децата от такива семейства се приучават да бъдат неискрени и запомнят за цял живот модела за семейство, в което всички се усмихват, но липсва нежност и любов. Най-вероятно в бъдеще те ще създадат точно такова семейство.
* „Задружното семейство” – това е вариантът, в който родителите крият от детето своите конфликти или дори сами се боят да спорят, да отстояват позицията си, да казват „не”… Децата, израснали в такива семейства, не умеят да се самоизразяват, страхуват се от отхвърляне и свикват да бъдат патологично удобни или добри.
* „Диктаторски” са семействата, в които един от членовете – най-често възрастен – се превръща в диктатор, който налага волята си на всички останали. Децата, които са имали „късмета” да израснат в такова семейство, никога не се научават да поемат инициатива и не искат да заемат лидерски позиции в екипа. Взаимоотношенията, които са способни да изграждат, са вертикални – т.е. доминиращият партньор е отгоре (това може да бъде както шефът, така и съпругът или съпругата), а те са отдолу. Това са отношения, основаващи се на подчинението и страха.
* Да разгледаме следния вариант – семейство, в което между двамата родители, както и между родителите и децата, няма уважение. То или е било изгубено в прахта на семейните свади, или по начало не е съществувало. Такива деца нямат представа какво е това самоуважение и вследствие на това не умеят да уважават другите, особено своите близки. Едно момче от такова семейство като възрастен може да се ожени за жена, която ще унижава, тъй като ще я смята за по-низше същество, а момичето с лекота ще си намери агресор, който да продължи започнатото в детството й, или сама ще стане агресорка. Варианти много, но всички те са изключително патологични.
* „Свръхопекунско семейство” е това, в което функцията на опекун най-често се поема от майката. Тя с лекота задоволява със собствен труд всички нужди на детето и винаги предвижда какво и кога ще поиска то, без да му позволява само да осъзнае това. Интересното е, че обществото поощрява такива майки и ги смята за идеални и грижовни. И ето, детенцето вече е на 35 годинки, а маминка още е до него и му помага – ами че на горкото му е трудно да работи, а и момичетата наоколо са все лоши – нашето момченце се нуждае от друга, по-добра…))) Да пораснеш и да напуснеш една такава семейна система може да се окаже изключително трудно.
Могат да бъдат приведени още много примери и варианти за житейски сценарии, но е важно да разберем едно: когато вашето дете навлезе в живота на възрастните, то ще започне да се опитва да пресъздаде този вариант на семейни взаимоотношения, с който е свикнало.
Точно затова трябва да обърнете внимание на отношенията в своето семейство. Ето и списък на маркери за патологични семейни взаимоотношения:
* Пълна липса на конфликти
* Задоволяване потребностите на другия, без той да е поискал или помолил за това
* Желание постоянно да се контролира детето или партньорът
* Натрапчив страх от загуба на връзката
* Липса на лично пространство у който и да е от членовете на семейството
* Липса на ясно разпределение на ролите в семейството
* Пълна авторитарност на родителите
* Игнориране интересите на един от членовете на семейството
* Невъзможност (забрана) за изразяване на чувства
* Манипулиране чрез поведение на жертва или здравословно състояние
* Липса на уважение
Този списък далеч не е изчерпателен, но ако сте открили в семейството си някой от изброените признаци, вложете време и сили в това да разберете какво точно става и, ако е възможно, да промените взаимоотношенията или начините си на реагиране. Тогава, когато синът или дъщеря ви порасне, също ще може да изгради щастлива връзка и собствения си живот на зрял човек.