Колко често слушам разкази на „мъдри” родители, които са избрали за себе си „да не се поддават на хитрите манипулации на децата си”! Колко болка и мъка носят такива „мъдри решения” на децата!
За по-голяма яснота ще ви дам пример. Майка на близначки – две сладки малки момиченца, които поради здравословен проблем прекарали почти 2 месеца в реанимация и виждали, ако това въобще може да се нарече така, майка си и баща си в най-добрия случай веднъж седмично. И тъй, родителите прибират своите принцеси у дома и след няколко дни гордо ми разказват: „Ние не се поддаваме на детските манипулации – в къщи на всички е забранено да вземат децата на ръце, ако плачат. Иначе какво – ще свикнат и ще продължат да ни манипулират и да искат да ги носим на ръце. И на бабите, и на дядовците сме забранили и следим да спазват това. Ще се наплачат и ще се успокоят, затова пък ще живеем без манипулации”. Просто ми призля от тази ужасна история. Горките момиченца – не стига, че прекарали почти два месеца в кувьози, а са били и напълно лишени от простото детско щастие да ги прегърне мама, да усетят топлината на тялото й, дишането и биенето на сърцето й, да посучат топло млечице от майчината гръд, да заспят в ръцете й. Щом се прибрали у дома, те са попаднали в условия, много далечни от оптималните, да не говорим за онези, с които този свят ги е посрещнал. При това родителите бяха абсолютно убедени в правотата си. В резултат на това, в добавка към травмата от най-ранната им възраст, свързана с липсата на майката, момиченцата са преживели нова веднага след като са се прибрали у дома. Плачът е единственият и най-естествен сигнализатор за нуждите на детето. Та нали новороденото още не може нито да ходи, нито да говори, нито дори да обърне докрай главата си настрани. Плачейки, детето може да ни каже, че: е гладно, лошо му е, тъжно му е, скучно му е, самотно е, иска да спи, иска мама да го гушне, наакало се е, не може да заспи, нещо му пречи, иска да се обърне на другата страна и много, много други неща. Най-естествената реакция на майката е да го вземе на ръце, да го притисне към гърдите си, да провери памперса му, да му даде да суче, да го полюлее или да му изпее песничка. Вместо това, в нашата история дечицата не са получили никакво внимание и грижа. И по-късно никой родител няма да може да излекува с каквито и да е играчки, коли и престижно образование онази болка, отчаяние и страх, които е изпитало детето.
Втори пример. Това е историята на моята баба. Тя живеела с леля си в голяма бедност. Дрехите били критично малко, играчки изобщо нямала. Лелята била строга и жестока. Веднъж баба ми се разболяла и не си подредила нещата от училище, просто защото й било лошо. Правилото обаче било желязно – всичко трябва да се прибира веднага и без никакво бавене. За да не се поддава на манипулации и да укрепи правилата и авторитета си, лелята изхвърлила всички неприбрани вещи на баба ми на боклука. Освен че това било несправедливо и обидно за детето, то просто нямало други вещи, с които да замени старите. След този случай баба ми трябвало да изчаква по-голямата й сестра да се върне от училище, за да облече нейното палто. Лелята обаче не спряла дотам и подарила на баба ми за рождения ден лопата, за да станела по-трудолюбива и да й прекопаела градината. Наблюдавах последствията от тази история, когато бях малка – баба никога не оставяше нещата си неприбрани, винаги подреждаше столовете, когато ставаше от масата, и то не защото обичаше реда, а защото носеше в дебрите на душата си страх и детска обида.
Родителят е най-важният, значим и могъщ възрастен в живота на детето. Неговата задача е да му осигури чувство за безопасност, обич и приемане, а не да измисля правила, да налага дисциплина на всяка цена и чрез жестокост да се опитва да налага своя авторитет.
Психологическата манипулация е вид социално влияние, което цели промяна на възприятието или поведението на другите чрез тайни, нечестни тактики.
Така ли стоят нещата във взаимоотношенията ви с детето?! Мисля, че не. То просто изразява своите потребности и желания по начина, който съответства на възрастта и степента му на развитие и е характерен за семейството му. Много често зад истеричното настояване да му купите поредната играчка стои желанието родителят да му обърне внимание, както и да получи някакъв еквивалент на обич, когато му дадете толкова желания предмет. Колкото повече родителите проявяват любовта си посредством грижи, внимание и емоционална ангажираност при контактите си с детето, толкова по-рядко то ще се моли или ще изисква материалните еквиваленти на вашата обич. Просто обърнете внимание на това, което се крие зад понятието „манипулация”, с което сме свикнали