Обикновено се смята, че агресията е равна на сила. Но в този случай нещата не са точно така. В доста голяма част от случаите насилникът е слаб психически и неуверен в себе си. Неговата власт е базирана не на сила, а на вашата готовност да приемете правилата на тази игра.
Много често те са отраснали в дисфункционално семейство, преживели са психологично насилие, агресорът страда от комплекс за непълноценност, възприемайки околния свят като източник на опасност или несигурност. Оттам идва потребността за контрол, поне вас да ви контролира, понеже е достъпно. Колкото сте по-объркани, толкова по-спокойно ще се чувства той. Колкото сте по-принизена и незначителна, толкова по-спокоен е той.Колкото по-унижена и по-малко значима се чувствате, толкова по-висока става неговота самооценка (самочувствие). Точно заради това той дърпа конците предизвиквайки страх, срутвайки вашата вяра в собствените сили и усещането, че сте си стъпили на краката.
Властта над вас му дава усещане за стабилност и безопасност. Стремежът да се сдобие с увереност е нормално нещо, не е нормално това, че в случая с насилника това става за сметка на здравето и самочувствието на жертвата.
Много често не само насилникът е отраснал в дисфункционално семейство, а и жертвата също, точно затова те образуват двойка. Безсъзнателно и двамата повтарят сценариите от тяхното детство.
Насилникът може да казва, че ви обича, че се нуждае от вас, но само когато сте в ролята на жертва. Понеже той се храни от вашата болка. В друга роля вие не сте му интересни.
Вие живеете в различни светове. Когато усещате обърканост и страдате, той усеща безопасност и стабилност, неговото усещане за значимост пораства. Предлагайки му да играете по други правила, вие го лишавате от власт, бутайки го в непредсказуем и
опасен свят, където той е нищо. Точно заради това няма смисъл да очаквате от негова страна никакво сътрудничество.
Последствия. От страна на жертвата: патологичността на случващо се не се забелязва, нараства чувството за непълноценност. На фона на хроничен стрес разцъфтява соматична патология, задълбочават се депресивни разтройства. Може да се сформира травматична привързанност, което драстично намалява шансовете за връщане към нормалния живот и изграждането на хармонични отношения.
Последствия за децата: те са лишени от позитивен поведенчески модел, отрастват, гледайки токсични отношения между родителите си, усвояват патологични модели на държание, което ги лишава от възможността да изградят здравословно семейство в бъдеще. Тяхната самооценка също се срутва, формира се базово недоверие към хората като цяло. Те стават склонни да формират химични и поведенчески зависимости. Без да преувеличаваме, последиците за едно дете мога да бъдат трагични.