Съмненията и страховете съпътстват новите начинания, новите етапи в живота. Майчинството е един от най-нелеките и най-увлекателните етапи в живота на жената и то, разбира се, е изпълнено с предостатъчно съмнения и страхове. Има много книги и наръчници за грешките във възпитанието, но няма единно и универсално ръководство за това как да възпитаме здраво и хармонично дете. Причината е, че всички сме различни и това важи както за родителите, така и за децата. Времето не стои на едно място, технологиите, подходите, всичко постоянно се променя. Бабините съвети вече не са толкова актуални. Освен всичко останало в съвременното общество сред младите жени все повече се среща стремежът към перфекционизъм или с други думи амбицията да бъдеш идеална майка, идеална съпруга. В това, разбира се, няма нищо лошо, ако спомага за развитието и не вреди на самата жена, на детето, съпруга й или други членове на семейството.
Нека разгледаме най-популярните страхове и съмнения.
1. Бабите и дядовците ще разглезят детето. Тъкмо тези страхове са сред най-разпространените, понеже нашите родители с огромно удоволствие глезят децата, поддават се на техните капризи и във всичко се стараят да им угодят. И това, естествено, влияе на детето, сигурно след гостуване при баба и дядо то се връща малко променено, но дали това е толкова лошо? Всъщност освен че ще му уйдисват на желанията, те могат да дадат на детето много други неща, тъй като имат повече време, повече търпение и желание да споделят своя опит. Затова вашето дете ще може да научи от тях как да поправи счупена кола, как да вари сладко, кога трябва да се засаждат растенията в градината и колко яйца може да снесе една кокошка. Общо взето всичко онова, за което на вас не ви стига времето и желанието, а за да се развие мирогледът на детето то е много важно. Също така освен строгост и режим за детето жизнено важно значение имат приемането и всеобхватната любов.
2. Детето яде твърде малко или твърде много. Интересно е, че много малко родители, особено майки, преценяват обема на храната, която поема детето, като нормален. На практика винаги има притеснения за количеството храна. В действителност организмът на детето притежава една вътрешна мъдрост и често то изяжда точно толкова, колкото му е необходимо. В детска възраст все още ги няма понятията, заложени от социума с добавката ТРЯБВА. Трябва да обядваш в 13.00, трябва да употребяваш достатъчно белтъчини, трябва да изядеш всичко в чинията, трябва да пиеш вода по време на хранене, а не преди това или непосредствено след като си се нахранил. Такива ТРЯБВА при нас възрастните са безкрайно много. А детето са осланя на своите усещания, колко му е пълно коремчето, какво би искало точно сега да яде, харесва ли му вкуса, миризмата и цвета на храната, дали чувства тежест в стомаха (достатъчно ферменти ли са се отделили). Точно по тази причина децата често интуитивно избират храна за себе си. И както показват експериментите (за този експеримент ще ви разкажа в следващата статия), това е най-добрият и естествен вариант. Така че нека се доверим на детето и в същото време организираме специално място, където да сложим продукти за похапване. Например отделете място на масата или на рафт, който вашето дете може да достигне само, и сложете там сушени плодове, ядки, семки, зеленчуци, плодове, изобщо всичко, което не се разваля бързо и може да бъде полезна закуска.
3. Детето може да се задави с храна. Много разпространен страх на младите родители, поради който още от раждането майките се боят, че детето им не може да диша по време на кърмене, че от чашка може да пие само вече поотраснало дете, а храната преди училищна възраст трябва да бъде или хомогенизирана или пък да бъде разделена на малки хапки, които лесно се сдъвкват. Всъщност ако детето няма някакви сериозни неврологични нарушения, практически няма шанс да се задави. Обратното – възможността да гризе ябълка или морков помага да се развият зъбките, дъвкателната мускулатура, работата на езика.
4. Ако не се въведат строги правила, детето ще порасне разглезено. Отчасти това е така, децата се нуждаят от определени правила и граници, но много по-важни са любовта и приемането, особено ако детето ви е сбъркало или от инат прави нещата точно обратно. В такива моменти, за да асимилира опита и следващия път да има възможност да вземе по-правилното за него решение, за детето е жизнено необходима вашата подкрепа. В противен случай, ако вие всеки път предсказвате какво ще се случи, когато детето не ви е послушало и е допуснало грешка, то просто няма да се научи да взема самостоятелни решения, да прави избор. Вие ще бъдете този, който ще прави всичко вместо него. Въпросът е само до коя възраст възнамерявате да бъдете такъв съветник? Така че по-добре му помогнете да види причинно-следствените връзки: избор-решение-резултат. Подкрепете инициативата му и му помогнете, ако греши. По този начин ще възпитате отговорна и самостоятелна личност.
5. Ако не се намесвам в неговите игри с други деца, може да се случи нещо лошо. На балканския манталитет са присъщи свръхопеката и повишения контрол. Затова често майките по площадките се намесват в препирните между децата, карат се на чуждите деца, учат ги как да живеят. Макар в действителност да е много по-важно да научим детето само да решава конфликтните ситуации, да отстоява своите интереси, да търси компромиси и да изгражда комуникацията с връстниците си. Естествено, ако вашето дете е обиждано от по-големите деца, трябва да се намесите, но не като нападате обиждащите, а по-скоро чрез диалог, попитайте какво се е случило, кой и какво е искал, защо е възникнало неразбирането и как се е стигнало до караницата.
6. Ако аз не карам детето си да се занимава се нещо, то ще порасне глупаво или бездарно.Поредната заблуда. Няма смисъл да го карате да се занимава с нещо, по-добре помогнете на детето да открие интереса си към областта, с която вие смятате, че трябва да се занимава. Търсете подход чрез игра, фантазирайте и създавайте от обикновените неща увлекателни занимания. Точно това е ролята на родителя – да помогне на детето да се включи в света на възрастните чрез приобщаване и през неговия собствен интерес. Учете се заедно с него, дайте му възможност да учи вас самите, нека бъде ваш учител.
7. Детето не бива да боледува, затова трябва да огранича контакта му с потенциално заразни хора. Това също е една заблуда. Тук се отнасят и страховете, свързани с микроби и замърсявания. Имунната система на детето едва започва да се формира и най-природният и естествен вариант е срещата с вирус или бактерия, изработването на антитела и като следствие формирането на имунитета. Разбира се, няма нужда детето да боледува от всички болести, но и няма смисъл да се страхуваме. В детските градини децата често прихващат вируси едно от друго, обменят си микрофлора, кихат, без да си затварят устата, пробват всякакви неща на вкус и си общуват доста близко. Така формират имунния отговор на организма. По-добре се погрижете за здравия сън на вашето дете, в добре проветрено помещение, за здравословното хранене, за миенето на ръцете преди хранене и след разходка, адекватната физическа активност и спокойната емоционална атмосфера в семейството.
8. Ако купуваме твърде много играчки, това ще развали детето. Купуването на подаръци често е материален еквивалент на обичта, понякога така се откупваме от чувството за вина заради недостига на време или внимание към детето. И е безспорно, че колкото повече играчки има детето, толкова по-малко ги цени. Понякога забравя за тях веднага след като са купени. Затова е по-добре играчките да се купуват обмислено, да се обсъди с детето какво му е най-важно и то така, че играчката да бъде потенциално интересна и в бъдеще. Аз например обичам конструкторите, тестото за моделиране, пясъка, дървените играчки и малките играчки, защото те могат удобно да се съчетаят. Ако научите вашето дете само да измисля нови сценарии и обстановка за игра, на него ще му бъде много по-интересно както да си играе със старите играчки, така и да включва в сюжетите новите. Тогава няма начин да разглезите детето с голямо количество играчки, а пък със сигурност ще развиете неговата креативност, фантазия и ще стимулирате творчеството.
9. Страхувам се, че с детето ми може да се случи нещо лошо. Подобен неопределен и силен страх изпитват най-често онези майки, които се сблъскват със затруднения да изразят собствената си агресия по отношение на детето. Тогава те проектират своята озлобеност върху външния свят и започват да изпитват страх, че някой ще обиди или удари детето. “Добрата майка по определение не бива да се ядосва на детето си. Щом се ядосвам, значи съм лоша”. А това е порочен кръг. И колкото повече се потиска агресията, толкова по-силни са страховете и притесненията. Какъв е изходът? Да осъзнаеш собствените си чувства, да ги приемеш като естествени и да ги изразиш адекватно. Например, ако детето се е прибрало от училище, вие сте уморена след работния ден, а то се глези, капризничи и отказва да си напише домашните. Естествената реакция би била най-малкото раздразнение, може би яд. И това е нормална реакция на уморения организъм при източник на раздразнение. Вашите действия: вземете си кратка почивка, влезте под душа, изпийте чаша билков чай или просто се разходете навън. Споделете чувствата си с детето. Просто му кажете, че сте имали тежък ден и сте уморена, че изобщо не искате да се карате с него заради несвършените домашни. И попитайте как според него трябва да се реши този проблем, може ли да ви помогне или поне да не продължава с капризите и ината. Така вашето дете ще види, че сте честни с него, че и на вас понякога не ви е лесно и че не сте робот, а жив човек. Освен това по този начин то ще стане по-чувствително към своите чувства и към чувствата на околните.