Не всеки умее да изрази любовта си. И не на всеки се отдава да изгради отношенията си с партньора си така, че другият да знае, че е обичан. Това става още по-трудно след няколко години брак, когато са се натрупали достатъчно претенции, обиди и недоволство. Още от раждането носим в себе си способността да обичаме. Само дето любовта е такова чувство, което в чист вид нито можеш да получиш, нито можеш да дадеш. Всеки от нас притежава уникален код на любовта. Всеки от нас проявява любовта по свой начин. Затова в живота си като зрели хора мнозина се сблъскват с упреците: „ама ти не знаеш ли как да обичаш?“, „Ако ме обичаше, всичко щеше да бъде другояче“. За какво говори това? Не за това, че ние обичаме„лошо“ или „неправилно“, а за това колко е сложно чувствата ни да достигнат до партньора. В сексуалната сфера всичко е още по-сложно, тъй като тази тема е много чувствителна, деликатна и изпълнена с най-различни чувства и преживявания.
Малцина са израснали в семейство, където цари пълна любов, любов не само към детето, а също и между родителите, и са наблюдавали как взаимодействат хора, които се обичат, как общуват, как решават конфликтните ситуации, как се проявява любовта в докосвания и целувки. Сексуалното възпитание получаваме като възприемаме невербални послания, които в общуването помежду си разменят нашите родители. Много родители се стараят да не проявяват физическа нежност един към друг пред децата, да не изразяват страст. По този начин децата израстват, без да наблюдават модела на поведение на хора, които се обичат. Вкъщи и в училище ни учат на социална комуникация, помагат ни да общуваме, спазвайки единни правила и в резултат ние можем някак да съответстваме на очакванията на другите и да срещаме разбиране.
Наследството, което получаваме от родителите си за сексуалната комуникация ние пренасяме по-нататък в живота, в отношенията ни като част от двойка. Всеки от нас създава на тази основа своя сексуална етика. Но в една двойка изключително рядко се обсъждат тези норми и по тази причина възникват редица проблеми.

